Лу Рийд: гласът, който изведе ъндърграунда на сцената

На сцената Лу Рийд често изглежда така, сякаш не иска да бъде там. Слънчеви очила, неподвижно лице, сух глас и песни за хора, които поп музиката обикновено оставя извън кадър. Именно тази дистанция се превръща в неговата сила. На 27 октомври 2013 г. американският музикант умира на 71 години, но оставя каталог, който продължава да звучи като покана към непозната част от града.

От Бруклин до The Velvet Underground

Луис Алън Рийд е роден на 2 март 1942 г. в Бруклин, Ню Йорк, и израства във Фрипорт, Лонг Айлънд. Учи английска литература в Syracuse University, където се сближава с поета Делмор Шварц. Литературата остава важна част от начина, по който пише песни: Рийд не просто описва чувства, а изгражда персонажи, сцени и кратки градски разкази.

През 1965 г. той създава The Velvet Underground заедно с Джон Кейл, Стърлинг Морисън и Морийн Тъкър. Групата не прилича на популярните рок формации от епохата. В музиката ѝ има авангардни шумове, монотонни ритми и текстове за наркотици, сексуалност, насилие и самота.

Анди Уорхол забелязва групата и я превръща в част от артистичния си кръг. Към състава се присъединява Нико, а дебютният албум The Velvet Underground & Nico излиза през 1967 г. с прочутата бананова корица, проектирана от Уорхол. Първоначално албумът не е голям търговски успех, но влиянието му постепенно се разраства. До разпадането си през 1970 г. групата издава четири студийни албума.

Соло кариера без желание за удобство

След The Velvet Underground Рийд започва солова кариера и през 1972 г. записва Transformer с участието на Дейвид Боуи. Албумът го извежда до по-широка публика, а „Walk on the Wild Side“ се превръща в най-високо класираната му песен в САЩ, достигайки 16-о място в Billboard Hot 100.

Успехът обаче не го кара да следва една и съща формула. През 1975 г. издава двойния Metal Machine Music – радикален експеримент с китарен шум, който и днес разделя слушателите. По-късно идват албуми като New York от 1989 г., в който градът отново е не просто фон, а главен герой.

Рийд обобщава отношението си към музиката с типичната си лаконичност. „Един акорд е достатъчен. Два са на границата. При три вече навлизате в джаза“, казва той пред Los Angeles Times.

Последният период

През 2011 г. Рийд записва Lulu заедно с Metallica. Две години по-късно претърпява трансплантация на черен дроб. Умира на 27 октомври 2013 г. на 71 години.

Лу Рийд е въведен в Залата на славата на рокендрола като солов изпълнител през 1996 г., а The Velvet Underground получава същото признание през същата година. През 2015 г. той е почетен и като член на групата. Най-точното обяснение за мястото му в историята може би остава извън статистиките: Рийд даде сцена на герои, които дотогава почти никой не искаше да слуша.

Източници: latimes.com, theguardian.com, forward.com